Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:
Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.
Петър Иванов – Левски София
Александър Христов – Левски София
Симеон Янков – Левски София
Гено Матеев – Левски София
Боян Бянов – Тича Варна
Димитър Манолов – ПФК Славия
Димитър Мутафчиев – Левски София
Никола Мутафчиев – Левски София
Цветан Генев – Левски София
Константин Мазников – Левски София
Кирил Йовович – Левски София
Треньор – Леополд Нич, Австрия
До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов.
Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.
Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:
0:1 срещу Аржентина;
1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов;
0:0 с Англия – първа точка на СП.
За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:
0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.
Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:
2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев);
2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев);
1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).
Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:
0:0 с Швеция;
1:1 с Уругвай (гол на Бонев);
1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).
През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:
Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974
1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов)
2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров)
3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков)
4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов)
5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев)
6 – Димитър Якимов (Иван Давидов)
7 – Георги Попов (Тодор Диев)
8 – Христо Бонев (Георги Соколов)
9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев)
10 – Петър Жеков (Никола Котков)
11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев)
Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов
Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:
1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков;
1:1 с Южна Корея, гол на Гетов;
0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.
На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.
Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:
Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.
1 – Борислав Михайлов (капитан)
2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков)
3 – Трифон Иванов
4 – Цанко Цветанов
5 – Петър Хубчев
6 – Златко Янков
7 – Емил Костадинов
8 – Христо Стоичков
9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов)
10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров)
20 – Красимир Балъков
Треньор – Димитър Пенев
През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. Краят на това успешно футболно поколение е на Световното първенство през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).
След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.
Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.
На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.
Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.
От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен отново Станимир Стоилов.
След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).
За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.
Ивайло Петев е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.
През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Оборът се представя добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.
Източник: Уикипедия