От 1998 г. участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната-домакин. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.
В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Преди жребия осемте условно „най-добри“ отбора (в това число – домакина) се поставят като „водачи на групи“, а останалите се разпределят в урни – предимно на континентален принцип. След 1998 г. се налагат ограничения, според които в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните два мача в групата се играят по едно и също време, с цел да се минимизира възможността от евентуално договаряне на резултата.
Първите два отбора от всяка група продължават към фазата на директните елиминации, където при равен резултат в редовните 90 минути се стига до две продължения от по 15 минути, като при евентуален равен резултат и след тях – до изпълнение на дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите играят мач за третото място.
Класирнето на отборите в груповата фаза се извършва въз основа на спечелените от тях точки. Преди 1994 г. за победа се присъждат две точки, а за равенство – една, след това за победа – три точки, а едната точка за равенство се запазва. В случай на два отбора с равен брой точки, понастоящем обикновено се гледа първо головата разлика, после отбелязаните голове и най-накрая резултата от директния мач между двата отбора. Ако нито един от двата отбора няма предимство се тегли жребий. Тези допълнителни критерии за оценяване биват често променяни от ФИФА.
